Цецка Бачкова е бивш зам.-председател на ДСБ и кандидат за лидер

Цецка Бачкова е някогашен зам.-председател на ДСБ и претендент за водач на партията на Националното заседание на тъмносините през февруари 2022-а. Родена е през 1977 година в София. Завършила е магистратура по политически науки, икономическа политика и гражданско право в университета в Мюнстер, Германия. Има предпазена докторантура на тематика „ Лисабонската тактика и тактика Европа 2020 – отговор на Европейски Съюз на глобализацията? “ в университета Мартин-Лутер в Хале, Германия. Учредител и ръководител на Национален клуб на дамите към ДСБ от 2017 до 2018 година Членувала е в Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, а от 2008 година е член на ДСБ.

Бачкова стана известна като главен критик на настоящия водач ген. Атанас Атанасов, откакто се изправи като негов конкурент на изборите за ръководител. Преди дни, откакто другата дама – претендент за лидерския пост Елена Спасова бе изключена,бившата зам.-председателка разгласи, че напуща ДСБ.

Тя аргументира крайната стъпка с прочувствено обръщение.

" В последната година, след редица неприемливи за мен политически дейности, аз последователно, само че окончателно изгубих тази религия, изгубих търпението си към подлостта, изгубих толерантността си към лъжата. Не желая и не мога повече да бъда заслон на подмяната и да укривам паниката си, че сме се отклонили от огромните си цели и верния път. Днес взех сложното решение да не бъда повече безгласен съизвършител в превръщането на ДСБ в маргинализиран придатък и комфортна патерица на по-амбициозни политически сили, за жал даже неотговарящи на идеологията и правилата, зад които аз твърдо още заставам, съобщи Бачкова откакто разгласи желанието си. "  

Потърсихме тъмносинята бунтарка, с цел да даде детайлности за трагичния поврат.   

- Г-жо Бачкова, за какво избрахте настоящия сериозен миг да си тръгнете от ДСБ? 

- Изминах доста дълъг път, в който в началото се пробвах да трансформира нещата, убеждавайки като член на Националното управление, убеждавах ръководителя, пробвайки се да обосновавам позициите си да създадем дейни структури, експертни групи. Това беше дълъг интервал, в който поставих извънредно доста старания да убедя съидейниците си, че би трябвало да работим по-активно. Може би след влизането на ДСБ във властта, фокусът се измести – в случай че преди този момент някак си можехме да работим без това очевидно да има огромно значение и отражение в политиката, към този момент след влизането в Народното събрание, политиката стана по-рестриктивна.

Това, върху което съм работила като позиции на ДСБ с доста специалисти, рядко излизаше като обща позиция на ДСБ или Демократична България. Опитах по-късно и да подлагам на критика, да убедя хората, че би трябвало да се събират партийните органи, да се взимат решенията групово, не еднолично. Този опит също ми лиши време. В един миг видях, че просто такива хора биват очевидно разчиствани.  

- Говорихте ли с ген. Атанасов очи в очи, да си кажете болката, или такава намира се оказа невъзможна?

- Аз през целия си мандат съм стояла като заместник-председател на ген. Атанасов и съм се опитвала и да му оказвам помощ и да го защищавам в разнообразни обстановки. След случилото се не беседваме и аз мисля, че ръководителят е този, който е във функционалността и има опцията да стартира този диалог.

Но за жалост ген. Атанасов не потърси опозицията в партията, сериозно настроените хора. Не потърси обединяване, откакто беше избран отново. Напротив, нито един от хората, които не го поддържаха, не беше потърсен, не беше включен в Националното управление. На процедура тази група от хора няма посланичество в партията.

- А почти какъв брой сте хората, несъгласни с водената от ДСБ политика и съперници на настоящия ръководител? 

- 41 % от гласувалите на Националното заседание поддържаха моята кандидатура, като в последна сметка всичките тези хора не откриха посланичество в идващото управление.

Всъщност разговор няма, има изолираност на инакомислещите, опити те да бъдат омаскарени през спуснатите опорки, че гоним персонален интерес – все похвати, които не са за нашето време и не са изобретателни.

- Разочаровани десни симпатизанти стигат до крайности и разясняват, че ДСБ се болшевизира и маргинализира като придатък на ДаБг. Според Вас, партията видоизменила ли се е?

- Винаги съм казвала, че ДСБ би трябвало да сме много по-активни в предлагането на десни политики, тъй като сме ясно позиционирана партия. Да, съгласна съм, че в последно време ДСБ не съумява да комуникира решения за страната, промени, политики и да работи за тях. Съгласна съм, че в случай че отстъпваме от идеологията в името на партньорството било с „ Промяната ” в някакво бъдещо ръководство, отстъпваме от избрани принципи и по-специално от десните.

Но десните хора не са показани. Вие виждате в Народното събрание, че всеки се бори да се даде повече на пенсионерите, да даде по 10 лв. повече за минималната заплата, а работещите, които заплащат налози, бизнеса – тази част от хората въобще не са показани. Това е моята болежка. ДСБ беше основана с цел да съставлява точно тия хора.

- Дали обединяването с ДаБг, които са дясноцентристи, само че и либерали, по някакъв метод не даде друга посока и на ДСБ? Още повече, че хората схващат Демократична България като обща партия.

- Не мога да осъждам „ Да България ”, че те постановат техните политики. Каквато и да е тя, дали предизборна или управническа коалиция, всяка партия пробва да отстоява своите полезности, своите цели. Аз никога не бих винила никой от сътрудниците, че отстояват своите правила. По-скоро ми е тъжно, че ДСБ не ги отстоява задоволително добре.

Нашите гласоподаватели са работещи хора, хора, които способстват за обществото. В по-голямата си част не разчитат на помощи. Това, че ние влизаме в режима на това говорене за обществени придобивки и така нататък, не е в идеологията на организацията. Има задоволително огромни партии в България.

- След като Елена Спасова, Вие и още трима напуснахте, в обществените мрежи потеглиха апели от десни хора, че ДСБ би трябвало вътрешно да си взема решение  конфликтите, без да ги излага обществено... Защото обстановката е нежна - в този момент се вършат обезверени опити за кабинет, Демократична България брани имидж, борят се за трети мандат.

- Аз съм изчакала да разглася решението си в миг, в който няма предизборни акции. Никога няма подобаващ миг. В същото време считам, че всеки, който се занимава с политика, е задължен да е откровен с хората, които ангажира с мнението си. Аз съм агитирала доста хора, била съм претендент за разнообразни длъжности.

Моята теза е, че би трябвало да сме почтени с хората. Не мога да напусна или да заставам в партията, откакто не заставам зад избрани решения и дейности на партията. Не мога да заблуждавам гласоподавателите. Търсила съм поддръжката им, получила съм я от доста хора и съм длъжна да бъда почтена към тях.

- Накъде тръгвате оттук насетне? В последна сметка обмисляте ли нова дясна партия?

- Не, въобще. Аз съм политолог по обучение и по принцип считам, че когато някъде се освобождава пространство, то неизбежно ще бъде заето. Природата и политиката не търпят празно място.

Тревогата ми е, че множеството партии в българския парламент се нареждат вляво и политиките. А работещите, бизнеса, бизнесмените не получават посланичество. Ще се появи сигурно нещо вдясно, допускам. Ще продължа да съм дейна, не считам, че непременно би трябвало да вършим нова партия, или някакъв нов план, или пък да вземам участие в различен.

Но ние в действителност сме длъжни да не стоим пасивни. Аз особено и магистратурата и докторантурата съм приключила в Германия. Върнах се, с цел да бъда по някакъв метод потребна, дали в политиката или в друга област.

- Сега всички са в очакване дали въпреки всичко ще има държавно управление в 48-ия парламент. Смятате ли, че вторият мандат с Политическа партия с някакъв тип поддръжка на ГЕРБ е допустим вид – междувпрочем теза потегли тъкмо от редиците на ДСБ. И смятате ли, че е добре Демократична България да вземе третия мандат, в случай че с втория опит не се получи и да опита да направи кабинет?

- Аз не мисля, че би трябвало да се подхожда лицемерно и да се търси подмолна поддръжка на ГЕРБ. Ако „ Продължаваме промяната ” и Демократична България решат в действителност да сформират държавно управление, което да ръководи с поддръжката на ГЕРБ да се каже ясно.

Ако не бъде ясно казано, тогава значи, че има сделки и зависимости, които са зад кулисите. Така че те да си вземат решението. На мен не ми харесва, че в единия парламент можеш да управляваш с Българска социалистическа партия, а в другия търсиш поддръжка на ГЕРБ, които до неотдавна бяха мафията, бяха това зло, против което да се борим.

Една партия би трябвало да следва по-дълъг път на обединения.

- Бившият десен водач Радан Кънев прокара таман тази теза, че единствен допустим вид е евроатлантически кабинет с втория мандат на Политическа партия и Демократична България с поддръжка на ГЕРБ. Всъщност чухте ли се с него, откакто обявихте решението си да напуснете партията?  

- Не съм обсъждала тези въпроси с господин Кънев, знаете, че той е в Брюксел, не се виждаме. И двамата не сме в управлението на партията.

Не  сме се чули след напускането ми, не е коментирал тематиката. Желанието на всички ни беше още по време на избори на управление на ДСБ партията да се сплоти, само че не мисля, че новото управление съумя да реализира това. Дори мисля, че не искаше да го реализира. Мисля, че и на господин Кънев му е тежко от това.

Смятам, че ДСБ би трябвало да изиска трети мандат- споделила съм още в първия къс парламент, че една политическа мощ би трябвало да даде поръчка да ръководи, даже това да в случай че се оферират рационални, кардинални решения, би следвало да се даде такава поръчка. Не ми харесва диалозите на Демократична България кой да подкрепим, от кого да търсим поддръжка, по-скоро би трябвало да има ясна поръчка – ние можем да го създадем.

- Не е ли натурален развой във времето да се получи обща дясна партия ДаБг и ДСБ? Нали  дружно печелите повече доверие на избори. Ако ДСБ се еманципира и не търси поддръжка, може даже да не влезе в идващия парламент, както демонстрираха по-предишни избори.

- Никога не съм била срещу обединението Демократична България. Смятаме, че би трябвало да се върви в посока една огромна партия или коалиция, в която да има разнообразни крила,   отстояващи кой е по-консервативен, по-либерален и би трябвало да има конфликт на хрумвания, тези и политики. Не мога да кажа че се върви към обединение в един политически индивид и не мисля, че е належащо. Коалицията от три партии към този момент действа и това е преимущество, което би трябвало да се употребява. ДСБ като дясна, консервативна партия, ДаБг като по-либерална и зелените с техните политики.

- Г-жо Бачкова, Вие определяте ли се като костовистка?

- Аз ще си остана костовистка, тъй като за мен това е някакъв блян в политиката. Аз съм писала и в дисертацията, и в магистърската си работа, въпреки и в Германия, за протичащото се и процесите в България и зная какъв брой доста е реализирано по време на ръководството на ОДС. Това са обстоятелства, които не можем да отречем. Липсва ни експертизата, тежестта, която имаше държавното управление на Иван Костов и екипа му в ДСБ.  И в действителност тази сигурност, когато едно политик приказва по този начин, че да убеди всички и в действителност гледаше надалеч в бъдещето.

- Но в това време се чуват гласове, че откакто Иван Костов към този момент не е отпред на плана си, ДСБ се стопява по натурален път, тъй като не той задава посоката.

- Знаете ли кой е костовист? Който се пробва да бъде на равнището на Костов. Който не може да се помири с това равнището на ДСБ да слезе до такава степен, че да обсъждаме къде в коя коалиция можем да се промушим. Да си костовист значи да се опитваш да бъдеш най-хубав, да даваш най-хубавите решения и същински верни за страната, да си общественик. Аз по този начин одобрявам костовистите. Знам, че доста от тях са напуснали ДСБ, просто тъй като с пътя, по който ДСБ върви със настоящия ръководител, партията изневерява на тези правила на костовизма - експертност и държавническо държание.

- Костов въпреки всичко изцяло ли се дистанцира? Не дава ли насоки и препоръки в ДСБ в комплицирани обстановки и вслушва ли се в тях ген. Атанасов?

- Нямам визия ген. Атанасов има ли контакт с Иван Костов. Но мога да кажа сигурно, че господин Костов в никакъв случай не се е бъркал в решенията на ДСБ от времето, в което аз съм там. Гарантирам.

- Смятате ли, че още хора ще изоставен тъмносинята партия след Вас?

- Аз по никакъв метод нямам въздействие в този развой. Нито се практикувам в напън, нито в посока. Опитах да убедя хората, в това число напусналите преди мен, че може да има някакъв път да продължим да се борим. Избягвам да конфронтирам хора и да давам отзиви – това е надълбоко персонално решение. Повечето от хората в ДСБ одобряват прочувствено участието си, въпреки всичко това е била общественост, към която си принадлежали. Мисля, че е персонално решение и не зная дали още хора ще си тръгнат.

- Но ДСБ се лишава от разпознаваеми хора, знаци? Не остават доста известни персони, известни за гласоподавателите. 

- Аз съм подлагала на критика и съм се опитвала да работя в тази посока, само че може би има някакво отвращение да се постановат нови лица. Може би е някаква специфичност на ръководителя. Защото мисля, че е негово решение кои фигури да съставляват обществено партията.